Казвам: докато не станеш мост от света към Бога, светът няма да се поправи.

Всеки от вас може да бъде тъжен. Защо? – Всеки от вас има известна идея, която трябва да постигне. Онази грозна девица тъжи. Защо? — Иска лицето и да бъде красиво. Онзи ученик, който не е завършил успешно гимназията, тъжи. Защо? – Иска с успех да свърши гимназия. Онзи студент от университета тъжи. Защо? – Че не е завършил изпитите си добре. Онзи лекар тъжи. Защо? – Че няма клиентела. Онази майка тъжи. – Защо? – Че няма деца. Някой търговец тъжи. Защо? – Че няма клиенти. Някой земледелец тъжи. Защо? – Че нивите му не родили. Всички тъжим за нещо. И приятно е да се тъжи! Не казвам, че това е някакво ограничение. Човек все трябва да тъжи за нещо. Съзнава, че нещо му липсва, тъжи за него. За хляб тъжи, за вода тъжи, за знание тъжи, за добро тъжи, за сила тъжи и т. н. Някои казват: дотегна ни това робство! Защо?– Не трябва да бъда тъй див, да минават през мене като през мост. Чудни са хората! Ами, че да бъдеш мост, това значи, че си силен човек. От сламки мост правят ли? Най-първото нещо: като станеш силен, Бог ще те направи мост. Тъй че като минават хората по твоя гръб, ти силен ще станеш. Смешни са хората. Те дори поговорка направили от тия думи: „аз мост няма да ставам никому!" Казвам: докато не станеш мост от света към Бога, светът няма да се поправи. Кое тогава е характерното в тази басня? – Тя е криво изтълкувана. Трябва да се каже: „Сламките за мост не стават, а гредите за мост стават". Вие днес казвате: какво искате, мост ли да стана на хората? Нима онази камила, която натоварваш, нима онзи кон, който яздиш не стават мост? Силен е конят, носи те, от него сила добиваш. Нима като се качиш на някоя кола, не черпиш сила от нейните коне. – Черпиш сила и после се въодушевляваш. Когато се качиш на някой трен, черпиш сила от него, силен ставаш и ти. Не, нашите идеи трябва да се изменят! Вие казвате: не ставам мост на другите хора, няма да работя за тях. Когато работиш за другите хора, ти си силен човек, а силата е качество на разумните хора. Разумните хора представляват голяма сила в света. Те ще носят своите по-малки, по-слаби от тях братя, ще им помагат. Следователно, силните хора ще носят по-малките от тях, ще работят за тяхното благо. Бог по същия начин употребява своята сила за нашето благо. Ето защо сега ни трябва една трезва мисъл на вярата.

Свидетелството Негово,
НБ - София, 31.1.1926г.