Всеки човек, който иска да служи на Бога според закона на Любовта, трябва да съдържа в себе си принципа на Radha.

В една от неделните беседи аз употребих думата „рада", която на български език се дава и като име на човек - Рада. Вие си служите с тази дума, произнасяте я, без да знаете, какво тя означава всъщност. Тя е санскритска дума и се пише: „radha". Българите са взели тази дума, изхвърлили са буквата h и са образували името „Рада". Radha означава реалната любов, с която човек може да служи на Бога във въплътения живот. Или тя още означава онзи принцип, чрез който Божественото може да се прояви в материалния свят. Буквата а в тази дума означава активност, активно начало. Radha подразбира в санскритски език водителка на хорото, на онова хора, което става според закона на Любовта. Всеки човек, който иска да служи на Бога според закона на Любовта, трябва да съдържа в себе си принципа на Radha. (...) Аз желая всички ученици в школата да придобият вътрешна хармония в себе си, да придобият принципа на radha. Който изявява този принцип правилно, той има в средата на челото си една светла звезда, която показва, че между Бога и този човек е създадена връзка. Питам: Де са вашите звезди сега? Кой от вас има такава звезда? Голяма е радостта на човека, който има такава звезда. Много хора са виждали светлина, но тази звезда те не са я виждали. Няма по-красиво нещо от това постоянно да виждате тази звезда, която да ви улеснява във всички ваши мъчнотии. Тази звезда може да се вижда така, както мъдреците-овчари видяха звездата, която ги заведе да се поклонят на Христа. Това беше Христовата звезда, която те видяха. Христос всякога виждаше тази звезда пред себе си. Затова именно наричат Христа „сутринната звезда или зорницата на живота. И тъй първо ще търсите своето място; второто, което трябва да придобиете, това е състоянието на radha. За постигането на тези две неща се изисква усилена работа. Вие имате условия и материали, с които може да работите. Тази работа представлява алхимически процеси, които трябва да станат у вас. Тези процеси не са нищо друго освен условия за пресъздаване на човешкия характер. Човек трябва да пресъздаде, т.е. да облагороди характера си. Той ще постигне това, като превърне всички неблагородни метали в своята кръв в благородни, главно в злато. В идеята за превръщане на неблагородните метали в благородни алхимиците са скрили великата Истина за пресъздаване и облагородяване на човека.

Нашето място,
ООК, СБ, РБ - София, 3.2.1926г.