Може да направите следния опит, за да видите, докъде е достигнала будността на вашето съзнание. Насадете, например, някое деликатно растение и вижте, как ще се развива от вашите грижи и внимание. Какво става обикновено. - Вие насаждате едно цветенце във вашата градина, не се минава много време и то изсъхва. Защо? - Аурата ви е груба, то не може да издържи на тази среда. Има ред такива факти. Някои хора насаждат круши, ябълки и грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом. Защо се яви филоксерата в Европа? Още когато се роди в човечеството идеята за война, което стана в 45-та година, за пръв път се яви филоксерата по лозята и зарази всички лозя в Европа. Оттогава лозата почна да чезне. Лозата е емблема на човешкия живот. Филоксерата пък показва, че ще дойде една такава филоксера и в света, между хората и ще ги поразява. Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Сега у нас присаждат лозите на особени подложки. Важният въпрос сега е, че ние изучаваме живата природа, учим, как да присаждаме лозите, как да обработваме крушите и ябълките, как да орем нивите си, а най-важното е, как да орем и обработваме себе си. Този въпрос е изоставен. Като гледам съвременните методи на възпитание, намирам ги много примитивни. Като наблюдавам, как се прилагат тия методи, чудя се, как тия деца са останали живи, но си казвам: благодарение на природните методи, които живата природа противопоставя срещу човешките, та има едно примирение в резултатите. И в цялото човешко съзнание има такива пертурбации. Днес не може да намериш двама души, които да са в унисон. Те само привидно са в хармония, но като се срещнат, наблюдават се един друг, разглеждат се от главата до петите, единия взема обратна позиция срещу другия. Няма преливане помежду им. Какво особено има в тази сериозна позиция? Не приличат ли на онези неприятели, всеки от които взема пушката си и се изправя срещу неприятеля си? Ти виждаш дулото на пушката и казваш: господине, ако не постъпиш добре, ще знаеш - и аз съм въоръжен. Питам: при такова въоръжение, какъв живот ще имате? Че тогава и във всеки дом има такова въоръжение. Вземете, запример, когато говорим Истината, или когато проповядваме в обществото, ние нямаме желание да кажем самата Истина, а си служим с нея дотолкова, доколкото нашия свещен егоизъм позволява. Сега, не си правете илюзии, знайте, че свещеният егоизъм още царува в съвременното общество. Той е фаза, която хората трябва да преживеят, докато дойдат до онова висше съзнание - да се пробуди онова чувство, което ние наричаме "алтруизъм" - пробуждане на свръхсъзнанието, или проявление на Божественото съзнание. Човек, у когото е пробудено това съзнание, трябва да преобрази и своя ближен. Двама души могат да живеят в хармония само тогава, когато тяхното съзнание е нагласено в унисон. Туй разногласие донякъде съществува само между хората. Между животните има по-пълна хармония. Дисхармонията между животните се ражда, понякога, само от нуждата им за храна. Когато вълкът търси своята прехрана, по някой път, може да нападне някоя овца. Ще ви приведа един анекдот. Оплакала се овцата на кучето и му казала: "Много съм ти благодарна, че ни пазиш. Ние служим на хората даром, даваме вълната и млякото си даром, но децата ни, нашите роднини, нашите ближни, всяка година изчезват и не се връщат". Кучето й отговорило: "Какво да правя, аз ви пазя, но, по някой път, господарят повиква някой от вас и ги праща в странство, да се учат". "Не зная, но досега, нито една от нашите дъщери или синове, не са се върнали"! - Както виждате, аз ви пазя, но има някакъв закон. Кучето е закон. То варди от вълците, но от господаря не може да варди".
Не си правете илюзии, знайте, че свещеният егоизъм още царува в съвременното общество. Той е фаза, която хората трябва да преживеят, докато дойдат до онова висше съзнание - да се пробуди онова чувство, което ние наричаме "алтруизъм" - пробуждане на свръхсъзнанието, или проявление на Божественото съзнание.
