Когато Бог се приближи към нас, ще усетим, че Неговото действие е не един миг, а дълго време. И туй разположение ще го усетим в душата – тайно.

Тази религия, с която искаме да служим на Бога, в какво седи? Христос казва на едно място: „Огладнях, и не ми дадохте да ям; ожаднях, и не ме напоихте; странен бях, и не ме прибрахте; гол бях, и не ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не ме посетихте“. (Матей 25:42–43.) Ето затова ще съди Господ света. Вие може да се молите 10 пъти на ден, като старите фарисеи по улиците; вие може да заприличате на оная майка, която е била почнала да се моли, че ѝ прегорява яденето. Знаете ли какво нещо е психическо пиянство? То не е религия. Мома, която често обича да се среща с някой момък, не че печели нещо, а усеща някаква приятност, но тази приятност, туй гъделичкане не показва, че е Божествено настроена. Тя харчи напразно енергия. Когато Бог се приближи към нас, ще усетим, че Неговото действие е не един миг, а дълго време. И туй разположение ще го усетим в душата – тайно. Когато някои хора се карат, аз отивам при тях, но не им казвам да млъкнат, защото аз трябва първом да млъкна: като се карат двама, аз да отида, няма да им помогна. Не им проповядвам морал, а се спра и се помоля за тях на Господа. Във Варна преди 30–40 години имаше един поп Ганчо – „орман-папаз“ го наричаха, – той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че един гагаузин бие жена си, взел един камшик и почнал да бие мъжа, за да отърве жената, но и двамата, мъжът и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имаш ти да биеш мъжа ми, ние сами ще се разправим и ще си уредим работата“. И сетне попът казва: „Що ми трябваше да отървам жената от мъжа“. И вие, като поп Ганчо, може да влизате да уреждате хорските работи. Не влизайте. Можете да влезете само когато двамата, мъжът и жената, ви повикат да ги разправите. Покажете им закона за свободата и как да уреждат отношенията си.

Свобода на Духа,
НБ - 23.8.1915г.