Който иска да придобие нещо велико в себе си, той трябва да го изплати със съответна на него цена. Природата не дава нищо даром.

Природата обича да балансира взиманията и даванията си: каквото тури от едната страна на везните си, да балансира с това, което е поставила на другата страна. Тя обича да уравновесява силите си. Този закон се прилага в живота на всеки човек, на всяко разумно същество. Например някой иска да стане виден поет или виден музикант. Знаете ли колко и какви усилия трябва да направи той, докато постигне своето желание? Каква пот трябва да потече от челото му, докато той стане виден поет или музикант. Скъпо се плаща за едно голямо постижение. При това този музикант развива в себе си голяма чувствителност, вследствие на което преживява тежки страдания. Излезе да свири пред публика, но чувства нейното неразположение или разположение към себе си. И тук трябва да прилага волята си, да преодолее тези енергии, за да може да свири добре. Не може ли да се справи с тях, той трябва да изразходва много вътрешна енергия от себе си, да се освободи от всичко отрицателно, което се е наслоило върху него. Който иска да придобие нещо велико в себе си, той трябва да го изплати със съответна на него цена. Природата не дава нищо даром. Обикновеният цигулар малко плаща, а гениалният - десетократно. Плащането, за което говоря, не е нищо друго, освен страданията, които човек преживява на Земята. Колкото по-велик е човек, толкова повече страда. Природата определя гениалността и величието на хората според страданията, които те понасят. Степента на страданията определят величието на човека. Като дойде някой велик, гениален човек на Земята, хората започват да го товарят: те го товарят, той носи; увеличават товара му, той пак носи. И най-после, като няма с какво повече да го товарят, те казват: „Сега вече можеш да си вървиш."

Качествата на здравия човек,
МОК - София, 18.4.1926г.