По някой път, човек трябва да умре, за да се освободи от лошите условия, в които се намира. Да се освободи от своето хилаво тяло, от своя хилав ум, за да може, Божественото в него да му създаде, за в бъдеще, един отличен организъм, с който да служи на Бога.

Някой път, когато някои от вас се безпокоят, дали ще видят своите заминали, аз казвам: те живеят, живи са, но вие не ги познавате, не знаете, какви са горе на Небето. Ще дойдат времена, когато хората ще живеят най-малко 120 години. В Писанието се казва, че хората, които се обичат, Господ ще ги тури да живеят на Земята най-малко 120 години и когато се наситят на този живот, целокупно ще напуснат Земята и ще се преселят горе, на Небето. Докато са тук, на земята, ще си направят една колиба, ще ходят, ще обикалят света, накъдето си искат - докато се наситят. Това е животът. Смъртта за нас е само една възможност, да се освободим от своите ограничаващи условия. По някой път, човек трябва да умре, за да се освободи от лошите условия, в които се намира. Да се освободи от своето хилаво тяло, от своя хилав ум, за да може, Божественото в него да му създаде, за в бъдеще, един отличен организъм, с който да служи на Бога.

И земята ще се изпълни със знание,
НБ - София, 11.4.1926г.