Ще знаете, че реализирането на дадена добродетел е свързано с големи мъчнотии.

При създаването на човека има един момент, когато той напълно се оформя. Този момент е най-важен. Той е моментът, когато се завършва създаването на дихателната система. В този момент Ангел слиза от Небето, драсва клечка кибрит и запалва огъня – животът на човека се проявява. До това време всички системи в човека са приготвени, чакат само запалването на клечицата кибрит, за да се прояви деятелността на дихателната система. В този момент детето излиза от утробата на майка си и заплаква. Плачът се придружава с първото вдишване. Детето започва вече да диша и да издиша. Докато е в утробата на майка си, детето се мъчи. Щом излезе вън от утробата, то започва да плаче. Плачът показва, че свещта е запалена. Следователно ще знаете, че реализирането на дадена добродетел е свързано с големи мъчнотии. Всяка добродетел представлява един организъм, който постепенно расте и се развива, докато се прояви дихателната система. Щом дихателната система се прояви, човек ражда една идея, която започва да свети. Светлината ѝ показва, че тя е вече запалена, т.е. че e родена. Да родиш една добродетел, т.е. да я проявиш, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е правилна. Също така и връзката между мислите, чувствата и действията на човека е правилна. И тогава, който среща препятствия в живота си, той трябва да знае, че причината за това не седи в неговата съдба, но в неговата неразумност. Съдбата, както и Разумната Природа, са всякога добре разположени към всички живи същества по лицето на Земята.

Място на добродетелите,
МОК - София, 9.5.1926г.