Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота. Ленив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота.

Кога се ражда леността и кога – прилежанието? Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота. Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив. В този смисъл, леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно. Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието. Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота. Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота. Ленив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота. За него животът няма цел и смисъл, затова желанията и мислите му са разхвърляни и неправилни.

Дейность и почивка / Лѣность и прилежание,
МОК - София, 24.8.1928г.