Под думата добър човек или човек на истината, или човек на мъдростта, или човек на любовта разбирам хора със съвсем друг строеж от този на обикновения човек.

По какво се отличава добрият човек? Съвременната наука е достигнала до известни задачи, до известни данни по този въпрос. Добрият човек се отличава по известни белези. Той има особен строеж. Любещият човек има особен строеж. Човекът на мъдростта има особен строеж. Човекът на истината също така има особен строеж. Не само това, но те се различават и по ръцете си и по очите си и т.н. Ако аз подложа кожата на един добър човек под моя микроскоп, който увеличава 3 000 пъти, кожата му коренно ще се различава от кожата на един престъпник, а именно по геометрическата си форма, по множеството на клетките си, по множеството на порите и т.н. Кожата на добрия човек има повече пори, повече клетки отколкото кожата на престъпника. Нервната система на добрия човек има повече разклонения, повече образувания и е от по-фина материя. В лошия човек нервната система е първообразна и с по-малко разклонения. Същото е с артериалната и с венозната система. Същото е и с гънките на неговата мозъчна система. В мозъка на добрия човек има повече клетки, отколкото у лошия. Пръстите на лошия човек са съвсем отънели. Той не е тъй чувствителен, както добрия. В клетките на неговия език, на неговия нос също става известно отъпяване. Той не вижда нещата надалеч. Вижда само близките работи. Неговият ум е затъпен. Той не вижда далечните неща. Ето защо под думата добър човек или човек на истината, или човек на мъдростта, или човек на любовта разбирам хора със съвсем друг строеж от този на обикновения човек. На такива хора и носът е другояче устроен. Аз не говоря само за външната форма, но подразбирам съвършенството на носа. Ако отрежем носа на един такъв човек и го претеглим, специфичната му тежест се отличава от този в обикновения човек. Носът на един лош човек тежи най-малко с 25 грама повече от носа на добрия човек. Ръката на лошия човек от лакътя надолу е два пъти повече, отколкото ръката на един добър човек, но ръката на добрия човек по сила е много по-силна, отколкото ръката и на най-силния пехливанин. Ако един добър човек хване в ръката си и най-силния пехливанин, който може да спре с ръката си един кон, ще може да го вдигне във въздуха. Някои от вас може да се чудят на тия неща и да мислят, че това са приказки от 1 001 нощ. Преди 15 години в Америка имаше една млада, много красива и добра мома, в ръката на която се развиваше особена сила и затова учените правеха с нея много научни опити. Например, 8 души мъже държаха в ръцете се едно дърво и тя като поставяше ръката си отгоре движеше това дърво. Те не можеха да го задържат. После те вземаха това дърво и го притискаха здраво в едно менгеме, но тя и от там свободно го движеше. Не е само този случай. Ще дойде време, когато всеки ще почувства добрите хора в света. Има ги вече. И когато тия добри хора дойдат в едно такова голямо събрание като нашето, достатъчно е само да махнат с ръката си, за да повалят всички на земята. А сега съвременните хора мислят, че добрите хора са баби в света, че те са първите глупци, които търсят неща извън света. Не, не е така. Ние разбираме тия закони. Ние разбираме защо съвременния свят е така устроен. Ние разбираме защо има съдии. Ние разбираме защо един народ се е организирал. Ние разбираме защо човечеството се стреми към знанието, защо се стреми към мъдростта, към истината и към любовта. Ние разбираме вътрешния смисъл на живота. Кои ние? Когато говорим ние, разбирам всички онези хора, които схващат живота по този начин.

Избавената душа,
НБ - София, 2.5.1926г.