Единственото реално нещо в света, това са идеите.

Вие казвате: ще се живее и ще се умре. Не, вие не разбирате, какво нещо е смъртта. Смъртта не е най-страшното нещо в света. Зад смъртта има нещо по-страшно и то толкова страшно, че и най-видният философ ще трепне от страх. Вие ще ми кажете: докажи ми това! - Много наши идеалисти доказаха, в участъците, доколко техните идеи можаха да издържат. - Защо ги биха? За идеите им. Покажете ми вашите идеи! Идеята, за която умирате, може да е реална, но може и да не е реална - не можете да я хванете с ръката си. Обаче, тя е реална. Единственото реално нещо в света, това са идеите. Има един свят, където идеите са толкова реални, колкото са реални и ябълките във физическия свят. В този свят хората се хранят с идеи, тъй както ние с ябълките. В този свят има идеи на Милосърдието, идеи на Правдата, идеи на Добродетелта, идеи на Любовта, идеи на Истината и т.н. Там хората се хранят с идеите като с плодове. Ще кажете: и таз хубава! Това обаче, са ред разсъждения. Някои от вас могат да ми кажат: какво отношение имат тези идеи към нас? Питам: какво отношение има махането с ръка на диригента, по отношение на оркестрантите? Махането на ръката изразява последователни тактове, по отношение на които музиката е нагласена. Тия тактове идват последователно един след друг, с което определят времетраенето на свиренето. Следователно, във всички неща в света има известни съотношения. Разумните хора се събират, създават си своя музика и си определят тактове. Казват, че онзи, който ще дирижира тази музика, трябва да се води по правилата, по които тя е написана.

Приех от Отца Си,
НБ - София, 28.2.1926г.