Леността е тихо течение в природата, но попадне ли в него, човек се натъква на големи противоречия и започва да търси щастието там, дето не може да го постигне. Леността не води към щастие, но към разрушение.

Леността е състояние, което съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в умствения. Противоречията, които съществуват в човешкия живот, се дължат на леността, на ленивите състояния на човека, които понякога обхващат ума и сърцето му и препятстват на неговите благородни стремежи. Който търси лесния път, постоянно пита, защо работите стават по този, а не по друг начин. Такъв човек е ленив. Една българска поговорка казва: „Накарайте ленивия на работа, да ви научи на ум“ Значи, ленивите хора са умни. Леността се придружава с едно отрицателно качество – с отлагане. Ако трябва да плаща нещо, ленивият отлага плащането за благоприятни времена; ако трябва да свърши някаква работа, отлага я; ако трябва да се моли, да учи, отлага; ако е дошъл часът на умиране, пак отлага. На каквато работа и да го турите, все ще намери начин да я отложи, или ще поиска време да помисли, да приеме ли тази работа, или да се откаже от нея. Ленивият не бърза, той гледа през очите на вечността; той няма висок идеал, няма определени идеи. Понеже се стреми към вътрешно спокойствие, затова избягва тревогите. Ленивият се оглежда често в огледалото, страхува се да не се явят бръчки на лицето му; след това пипа кожата на ръцете си, да не са огрубели. Той обича да има мека кожа, главно меки ръце. Сега аз не говоря за леността, която произлиза от обстановката на къщата, но за онази леност, която произтича от инертната материя в човека. Понякога богатството прави човека ленив, но тази леност е временна. Синът на богатия човек често е ленив, не учи, защото разчита на богатството на своя баща. Понякога леността става причина за лъжата. Ето защо, когато поеме истинския път на живота, човек трябва да се пази от леността и от лъжата. Леността е тихо течение в природата, но попадне ли в него, човек се натъква на големи противоречия и започва да търси щастието там, дето не може да го постигне. Леността не води към щастие, но към разрушение.

Дейность и почивка / Лѣность и прилежание,
МОК - София, 24.8.1928г.