Сега ние, съвременните хора, се плашим за здравето си и търсим лекари. Туй, което знаем, е следното: в човешкото тяло им специфични клетки, които изпълняват длъжността на лекари. Те са най-добри лекари и от най-отличните лекари на земята. Ако ние се разболеем и се оставим на тия клетки, те могат отлично да ни излекуват. Те си имат лаборатория, където приготовляват своите медикаменти и с тях отлично заздравяват всяка рана. Това е закон! Ако човек има една рана и я предостави на тия клетки, те ще се съберат, ще направят своя превръзка и по този начин, ще я излекуват. После, има специфични клетки и за музиката. От двете страни на черепа има два органа, в които се крият тези клетки. Те съставляват тия органи. Някой иска да стане музикант. Нека се остави на тия клетки. После, искаш да помниш, да развиваш паметта си. Остави се на клетките на паметта. Те ще свършат тази работа. Помоли им се и им кажи: моля ви се, съберете всички данни, необходими за усилване на паметта ми и създайте всички условия за работа. Почнеш ли ти да се грижиш, всичко ще стане на каша. Също така и за математиката има специфични клетки. За изкуствата има специфични клетки. За милосърдието има специфични клетки. За зрението има специфични клетки. За говора има специфични клетки. Човек е господар, заобиколен с такива разумни клетки, които седят около него и казват: господарю, ти само ни дай твоите мнения и разпореждания. Каквото искаш, ние ще направим; но ако се бъркаш в нашите работи, ще направиш една каша, за която ще плащаш. А сега, събират се редица хора и казват някому: ти ще помниш добре, ще развиваш правилно паметта си. Не се помни така. Ще се върнем към Божественото. Бог, който е създал човека, добре го е създал. И тогава, като изучаваме математиката, ще я изучаваме по друг начин. Като изучаваме астрономията, ще я изучаваме по друг начин. Като изучаваме биологията, физиологията и анатомията, ще ги изучаваме по друг начин. Всички науки ще изучаваме по начина, по който е устроен нашия мозък и по начина, по който нашите клетки схващат. Тогава казвате: Бог ще ни научи. Как, сега ли ще ви научи? Отдавна Бог е турил идеята да ни научи. Ние засега сме деца и още хиляди години ще минат, докато ни научат. Тия малки клетки аз наричам "ангелчета на смирението", които напущат своята благодат на небето и дохождат на земята, за да учат хората. После се връщат на небето и казват: ние живяхме еди къде си, помагахме. Ако един романист се заеме да опише човека, той ще напише най-хубавия роман за него.