Казвам: Всички вие сте се родили, за да живеете, затова трябва да се стремите към онези закони, които създават Вечния Живот, а Вечният Живот е разумен, той е само за разумните хора.

Човек не трябва да се раздвоява в своите мисли, в своите чувства, в своите действия. Това подразбира, че човек не трябва да се раздвоява в своето съзнание. Той трябва да има една свещена идея в живота си! Човек, който мисли, че се е родил, за да умре, че ще отиде в земята и от него нищо няма да остане, какъвто и да е този човек, учен или прост, той е една стара баба, той е един пигмей. Онзи човек, който мисли, че ще живее вечно, той е разумен, гениален човек. Казвам: Всички вие сте се родили, за да живеете, затова трябва да се стремите към онези закони, които създават Вечния Живот, а Вечният Живот е разумен, той е само за разумните хора. За пример допуснете, че вие гледате в продължение на 4-5 часа право в слънцето. Знаете ли какво ще стане с очите ви? (- Ще заболеят.) Да, така е. Това значи да не знае човек как да гледа слънцето. Сега допуснете другото противоречие. Ако се скриете от слънцето в някоя тъмна изба и прекарате там дълго време, какво ще стане с вас? Какво ще стане с вашите очи? - В първия случай има опасност да ослепеете, а във втория случай - да се разболеете. Следователно, когато се засягат великите идеи в света, когато учените хора говорят за смъртта или за Вечния Живот, за новораждането, те трябва винаги да подразбират видоизменения в човешкото съзнание. В този смисъл "смъртта", това е видоизменение на човешкото съзнание, но не и на неговата същина. "Новораждането", това е също тъй процес, който става в човешкото съзнание.

Чист и светъл!,
ИБ - София, 5.4.1926г.