Злото се ражда, когато човек се отделя от Бога. Щом иска да бъде свободен, да прави, каквото иска, без да бъде отговорен за делата си, човек се отделя от Първата Причина и веднага започва да греши.

Помнете: Красотата в живота се заключава в неразбраните неща. Кои неща са неразбрани? – Великите. Запример, има велики радости и скърби, които са неразбрани. Те произвеждат обратни резултати. Голямата радост причинява голяма скръб; голямата скръб причинява радост. Ако на земята слезе един ангел в своята красота и величие, много хора ще се влюбят в него и ще страдат, че не са красиви като него. Ако срещнат грозен човек, ще се зарадват. Грозният страда, че не е красив, а красивият се радва, че му се дава възможност да изпъкне с красотата си. Това са прояви, свойствени на човешката личност, а не на човешката душа. Когато душата се проявява, човек се радва на красивото и скърби заедно със страдащия. Оттук вадим заключението: Злото действа в личността, а доброто – в душата. С други думи казано: Злото се ражда, когато човек се отделя от Бога. Щом иска да бъде свободен, да прави, каквото иска, без да бъде отговорен за делата си, човек се отделя от Първата Причина и веднага започва да греши. Понеже човек носи законите на злото в себе си, той трябва да бъде буден, да не му се поддава. Това се постига само чрез съзнателна и разумна връзка с Бога. Само така човек е в състояние да изправи погрешките си и да оживее. Докато греши, човек е мъртъв. Щом изправи погрешките си, той оживява и възкръсва. Това значи придобиване на вечния живот. Ако животът не е в състояние да изправи погрешките на хората, да превърне злото в добро и въглена в диамант, сам по себе си той няма смисъл. Вечният живот носи светлина, топлина и сила за човешките души. Като знаете това, стремете се към онзи живот, който внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото. Само при това положение кармата ще се превърне в дихарма, въгленът – в диамант, злото – в добро. При това положение човек няма да остане в ада. Вратата на ада ще се отвори и той ще излезе вън, на свобода и простор. Само така човек съзнава, че е дошъл на земята да изпълни Божията воля, в кръга на своите възможности и знания.

Реалното в човека,
МОК - София, 1.1.1928г.