Първото нещо в нашите отношения към другите е взаимно почитание.

Някои искат свободата само за себе си, а другите да им се подчиняват. Може други от страх да се подчинят, но там няма Любов. Ще приведа за това един анекдот. Един български абаджия някога бил повикан от една фамилия да скрои и ушие на младоженеца потури и салтамарка; надигнал своите ножици и напръстник, взел със себе си слугата си и отишъл. Било към обяд. Опекли му една кокошка, но майсторът, за да изяде цялата, казал, че слугата му не ял кокошка, а ял боб. Слугата, пред когото господарят казал това, рекъл, че ще си отмъсти. И подир обяд казал на домакините насаме: „Моят господар по някой път е смахнат: ако вземе да се обръща насам-нататък, да знаете, че е полудял“. Преди да почне господарят му работа, той скрива напръстника му. По едно време господарят му взел да се върти, да търси напръстника си; домакините, като видели това, нахвърлили се отгоре му и го вързали. На отиване слугата се обърнал към господаря си: „Твоят слуга кокошка не яде, боб яде, а?“ Не казвайте, че вашият слуга кокошка не яде, защото един ден, когато почнете да търсите напръстника си, ще ви направи да ви вържат. Първото нещо в нашите отношения към другите е взаимно почитание.

Свобода на Духа,
НБ - 23.8.1915г.