Преди повече от три хиляди години Бог казал на Мойсей: Аз съм Бог ваш. Евреите разбраха,че Бог е Бог само на евреите. Преди 2 000 години пък апостол Павел е казал: Бог, който говори нам в миналото по много начини, последните дни говори нам чрез своя син. Човек за да може да разбере Божията мисъл, трябва да има един толкова широк ум, колкото е широка цялата Вселена и толкова широко сърце, колкото е просторен Божествения свят. Съвременните верующи хора се ограничават в дребни работи, т.е. те се ограничават в една църква, в една малка държава, в своята къща и считат тия неща за святи. Зданията не могат да бъдат святи, тялото не може да бъде свято, шишето не може да бъде свято, лампата не може да бъде свята. Лампата свети, но всъщност кое свети – друго нещо свети в нея. Щом престане туй, което свети и стъклото вече не свети. А святите неща винаги означават нещо, което свети. Съвременните хора са в заблуждение, като считат костите на светията за святи. Чудни са хората, когато вярват в костите на умрелия светия, а не вярват в живия. Докато Христос живееше на Земята, гониха го, какво ли не правиха с него, а когато умря, започнаха да му пеят песни, да го наричат Син Божий. Докато беше на Земята, спориха дали е Син Божий или не. И до сега даже спорят по това. Но, благодарение, че не сме само ние верующите хора на Земята. Ние мислим, че тук на Земята представляваме нещо велико и отделно от другите хора. Не е така. Цялата Вселена, която Бог е направил е пълна със същества, които стоят много по-високо от нас. Те са много по-добре организирани от нас и по сърце, и по ум, и по дух, и по душа, та ако речем да се сравняваме с тях ще приличаме на съвременните бръмбазъци. Когато един човек на Земята почне да разсъждава, то значи, че той е един бръмбазък, нищо повече. Ако някой би отрекъл тази истина, че хората приличат на бръмбазъци, аз ще му докажа. Вижте, цялата Земя е покрита с гробища, цялата Земя е място на смърт. Навсякъде спорове, недоразумения, смърт. Цялата Земя е обляна само със сълзи и кръв. И всички тия хора, наречени бръмбазъци, се делят на православни, на протестанти, на католици и tuti puanti. Има православни на Земята, но кой човек може да се нарече православен? Православен е този, в сърцето на когото живее Божията любов, в ума на когото преодолява Божията светлина без никаква тъмнина. Православен е този, душата на когото истината владее и навсякъде е свободен. Той не се управлява от закони писани от хората, но се управлява от един велик неизменен закон написан в неговата душа. Такъв човек право слави Бога. Ако вземете този смисъл на думата православие, това го разбирам, но ако някой мисли, че е православен само за това, че може да прочете Веруюто, така всеки може да бъде православен.
Човек за да може да разбере Божията мисъл, трябва да има един толкова широк ум, колкото е широка цялата Вселена и толкова широко сърце, колкото е просторен Божествения свят.
Етикети:
Библия,
Бог,
Вселена,
Вяра,
Душа,
Заблуждения,
Закони,
Истина,
Любов,
Напредналите същества,
Ограничение,
Официалната църква,
Святост,
Сърце,
Ум,
Христос