Естествените отношения между хората имат за основа Любовта и Истината.

Методите, с които светът си служи, са доста добри. Много примери има из живота, които определят характера на човека. Един беден човек проси от двама души: първият от тях е религиозен, вярващ човек, вторият не вярва в Бога. И двамата обаче са богати. Първият не дава помощ на сиромаха, а вторият дава. Просякът се обръща към последния и го пита: „Господине, кога да върна парите?“ – „Когато можеш.“ Какво показва това? – Това показва, че веруюто не определя характера на човека. Има светски хора, безверници, които са по-щедри, по-благородни от вярващите. Значи в човека живеят два Бога: външен и вътрешен. Вътрешният Бог създава естествени отношения между хората. Естествените отношения между хората имат за основа Любовта и Истината. Дойде ли някой при вас да иска нещо, нито той мисли да ви излъже, нито вие него. Обаче има и изкуствени отношения между хората, които трябва да се избягват. Отива един човек при друг и мисли, че той няма да се отнесе добре с него. Ако той вярва, че Бог живее в човека, този човек ще се отнесе към него така, както Бог постъпва.

Място на добродетелите,
МОК - София, 9.5.1926г.