Красотата на любовта се заключава в непрекъснатото влюбване и разлюбване.

Като изучавате отношенията на младите, виждате, че има два важни момента: влюбване и разлюбване. От гледище на правата мисъл, разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. При влюбването човек е весел, доволен, готов на всякакви жертви. Той става фокус, в който се срещат всички влюбени. Щом се съедини с влюбените хора, той започва да мисли, става сериозен и се разколебава. Съмнението иде като естествено последствие на влюбването. Човек се страхува да не изгуби любовта си, докато един ден настъпи момента на разлюбването – краят на една работа. Влюбването пък е началото на тази работа. Като не разбират съотношенията между двата важни момента, хората казват, че влюбването, т. е. началото, е добро, а разлюбването – краят, не е добър. Колкото е важно влюбването, толкова е важно и разлюбването. Ако няма разлюбване, няма почивка. Като се влюби, човек държи образа на възлюбения в съзнанието си, но това не значи, че ще го държи постоянно. Като не разбира психологическия смисъл на процесите, човек мисли, че те са вечни и неизменни и, като настане известна промяна, той се разсейва и губи връзка между процесите, които стават в съзнанието му. Влюбването и разлюбването са процеси, които непреривно се сменят. Събудиш се от сън, влюбваш се; заспиш, разлюбваш. Красотата на любовта се заключава в непрекъснатото влюбване и разлюбване. Това са естествени процеси. Обаче, за онези, които не разбират законите на природата, всяко разлюбване се придружава с прекъсване светлината на съзнанието, поради което се явяват болезнени състояния. Докато е влюбен, човек постоянно мисли за предмета на своята любов; щом дойде разлюбването, привидно той престава да мисли за него, а всъщност не го забравя. Какво е, всъщност, разлюбването? Как може да се обясни то? Разлюбване не съществува. Невъзможно е две души, които се обичали, да се разлюбят. Обаче, в любовта стават смени на връзките. Който не разбира тези смени, казва, че е настъпил моментът на разлюбването. Представете си, че един човек се влюбва във вас и дълго време ви държи с дясната си ръка. Вие сте радостен, доволен, че някой ви обича. След време той изтегля дясната си ръка, иска да хване вашата лява ръка. Вие се уплашите, мислите, че той ви е разлюбил. Това не е разлюбване, но той иска сега вие да го обичате. После ще хване дясната ви ръка, пак той ще ви обича. След няколкократно хващане ту на едната, ту на другата ръка, той иска да изтегли и двете си ръце, да се отдалечи от вас и само да ви гледа. Това е връзка на любовта, която се изразява чрез очите. След време той затваря очите си, иска само да слуша, как говорите – връзка на любовта чрез ушите. Любовта има много връзки. Тя се проявява по различни начини. Който не разбира връзките на любовта, той се спъва в едноизмерното пространство – само тази връзка признава. Докато живее само в тази връзка на любовта, човек постоянно се спъва от противоречията на своя ум и от страданията на своето сърце. Като не разбира проявите на любовта, човек се спъва от най-малката промяна и мисли, че е станало нещо лошо. Нищо лошо не е станало, но, за да разберете промяната, трябва да гледате на любовта не само като проява на физическия свят, но и като духовна проява. Следователно, както физическите явления, така и духовните се нуждаят от обяснения. Само така човек ще разбере, че любов без мисъл не съществува. Любовта се изявява само на онзи, който мисли. В мисълта той проявява Божественото.

Магическата пръчица,
МОК - София, 8.2.1929г.