Религиозните хора не се създават, но такива се раждат. Те идват готови със своята религиозност.

Ние съвременните хора, мислим , че в изобилието, което имаме, седи животът. Не, външните условия, в които сме потопени, съдържат богатството на нашия живот. Човек може да бъде богат и да живее един нещастен живот, а може да бъде и най-сиромах и пак да живее един благочестив живот. Ще кажете: как тъй, човек да е сиромах да живее един щастлив живот? Да, някакво изкуство има този човек. Той е лекар, или някой виден художник, или някой виден цигулар и в което село отиде с това изкуство, може да се нахрани. Отиде в едно село, огладнее, отбие се при някой гостилничар и започва да свири. Гостилничарят остава доволен от неговата музика и му казва: “Ела да се нахраниш!” Друг път остане без дрехи, отиде при някой дрехар, започва да му свири и дрехарят казва: “Ела за това изкуство аз ще ти подаря един чифт нови дрехи!” Вие казвате: да, но съвременният живот не е така устроен! Питам ви: какво ще кажете за онзи голям скъперник, който никому пет пари не дава, но като срещне някоя красива, хубава мома, сърцето му трепне, разшири се и той отваря кесията си, с хиляди дава. Ще кажете: това е една слабост. Не, не е слабост, но този човек обича красотата и всичко жертва за нея. Тази красива мома не е глупава, очите й играят, а той разбира движенията й. Вие, които ме слушате, ще кажете: това не е набожно. Кое е набожното в света? Аз наричам набожен човек този, който никога в живота си не е казал лъжа; аз наричам набожен човек този, в ума на когото никога не е проникнала една изменчива мисъл и който е бил всякога чистосърдечен, не като някоя баба, но като човек с будно съзнание. Аз наричам набожен човек, този, който каквото е казал, изпълнил го е; той е човекът, който никога не е изменил на своите вътрешни убеждения. Само такъв човек аз мога да нарека истински набожен, истински религиозен. И тъй, религиозните хора не се създават, но такива се раждат. Те идват готови със своята религиозност.

Ще бъде жив,
НБ - София, 9.5.1926г.