Този, който носи стоте килограма на гърба си, той е юнак, заслужава да носи чувала със златото.

Срещате един голям юнак, който носи на гърба си чувал със сто килограма злато, или със скъпоценни камъни. Вие сте слаб, хилав човек, но казвате: и аз бих желал да нося този чувал. Питам: за тебе ли е този чувал? – Не, ти можеш да носиш на гърба си чувал с десет килограма тежест. Този, който носи стоте килограма на гърба си, той е юнак, заслужава да носи чувала със златото. Но и вие, които носите десет килограма на гърба си, сте герои по отношение друг някой, който може да носи само един килограм. И той, като ви погледне, ще каже: герой е този човек! Има други същества пък, които носят само по един милиграм на гърба си. Като погледна към всички същества, намирам, че всички са герои – все носят нещо на гърба си, и то всеки според силата си. Това е специфичното за всеки човек; то е неговият брилянт, неговият скъпоценен камък.

За съдба дойдох,
НБ - София, 22.4.1928г.