Едно трябва да знаят съвременните хора: избиването на добрите хора винаги произвежда земетресения.

Ще ви приведа случая, станал още от най-стари времена, с един българин. Той решил да се ожени, избрал и момата, но не знаел, как да разреши един важен въпрос със своята булка, която била неимоверно висока, около 2 ½ метра. В това време у българите съществувал обичаят да вървят с изправени глави, да не се навеждат. През врата ли ще минават, или дето и да е, главите им трябвало да бъдат изправени нагоре. Дошло ред булката да влезе през вратата на къщата, дето живеел момъкът. Какво било учудването на всички, когато вратата на къщата се указала ниска за булката! Как да влезе? Обичай е главата да не се навежда. И българинът, като циганина, трябвало да каже: "И чука си продавам, и чергата си продавам, но обичаят си не изменям." Всички започнали да мислят, какво да направят, за да вкарат булката през вратата. Като помислили, че трябва да се отреже главата й, за да я вкарат вътре, взели да плачат, да тъжат, каква ще е тази булка без глава. Приближава се най-после при сватбарите един стар, разумен българин и им казва: „Аз ще ви покажа начин, как да вкарате булката през вратата, но ще ми позволите ли да се кача на врата й? – Позволяваме. Той се качил на врата й, и тя без да ще, се навела. Тогава той казва на сватовете: „Хайде, теглете сега булката навътре!" Потеглили я те, и булката влязла. Както виждате, по един прост начин се премахнало нещастието, което щяло да сполети тия стари българи. По същия начин и съвременните хора са се възгордели, не навеждат глава, и казват: ние сме разрешили всички въпроси в света, никакъв Господ не съществува, ние управляваме света, ние имаме право да сечем глави, затова всеки трябва да се подчинява на нашите закони. Но земетресението дойде, качи се на гърба на българина и каза: теглете го сега вътре! Какво иска да ни каже днес земетресението? – Да влезете през вратата на Царството Божие. Сега всички хора и народи седят пред тази врата и казват: обичай е да не си навеждаме главата, не можем да минем през вратата, ниска е за нас. Казвате: много пострадахме от земетресението. Не, още не сте пострадали. Ако София пострада, тогава ще бъде лошото. Засега страдат малко само краката и стомаха на България, но главата трябва да се пази. Пострада ли главата на България, тогава ще бъде най-голямото нещастие. И аз казвам днес на българския народ: нека цяла София излезе вън да се помоли на Бога. Защо чакат само на свещениците? Нека софиянци не чакат никакви православни свещеници, никакви евангелски проповедници, нека сами излязат под открито небе и да се помолят на Бога, да се обърнат към Него, да видят, как Бог ще ги послуша! А те седят и философстват дали има Бог, или не; дали ще ги послуша Той, или не. Те отиват да питат учените хора, ще има ли земетресение, или не. Казвам: ако грешите, ще има земетресение; ако не грешите, никакво земетресение няма да има. Когато евреите разпнаха Христа, стана голямо земетресение, и завесата на храма се разкъса. Едно трябва да знаят съвременните хора: избиването на добрите хора винаги произвежда земетресения.

За съдба дойдох,
НБ - София, 22.4.1928г.