Хората трябва да се върнат към първия закон, когато живееха заедно и да си кажат: ето тук можем да живеем заедно. Те първоначално живееха в едно тяло, в един ум, в едно сърце, значи и сега могат да живеят така, да се разбират и да си служат.

Излишъците създават лошите хора. Тогава, какво трябва днес на бялата раса? - Не и трябва морал, но и трябва божествен начин на живеене, чрез който да се трансформират енергиите. За това апостол Павел казва: ние силните трябва да носим слабите. Но по какъв начин силният трябва да носи слабия? Аз мога да нося слабия на гърба си, а мога да го возя и в количка. Съвременните деца и на гръб са носени и в количка са возени. Аз гледам всички съвременни майки. По-богатите от тях возят децата си с колички, а бащите ги носят на гръб. И двата метода обаче още не са оправили света. Кой метод тогава е за препоръчване? Дете, което иска майка му да го вози с количка или да го носи на гръб, всякога ще живее или по закона на необходимостта или по закона на ограничението или по закона на задължението, но свобода няма да има. По този начин именно ще ви изнеса онзи закон, който обяснява, защо със създаването на жената дойде злото в света. Най-първо Бог създаде мъжът и жената в една плът и им каза: “Живейте и двамата в една плът и използвайте всички блага на рая!” Обаче мъжът излязъл толкова умен, че пожелал да обсеби цялата къща за себе си. Той искал да бъде господаря и казал на Господа: “Господи, нека излезе жената от тази къща, направи й отделна къща, сама да си живее и ще си ходим на гости.” Обаче и жената пожелала да си направи своя къща, да бъде собственичка. И от тогава досега се води спор между двете страни, дали всеки да си остане в своята къща или жената да се върне в къщата на мъжа. Засега мъжът все взема жената в къщата си, но щом влезе тя, веднага го запитва: ще препишеш ли къщата си на мое име? Не е ли така? Така е. Това е атавизъм, който изопачава у нас божествения живот. Това изопачаване пък създава тия кървави разбирания в живота. Хората трябва да се върнат към първия закон, когато живееха заедно и да си кажат: ето тук можем да живеем заедно. Те първоначално живееха в едно тяло, в един ум, в едно сърце, значи и сега могат да живеят така, да се разбират и да си служат. Какво подразбира да живеят в един ум? Единият ум подразбира разнообразие, а многото умове разбират еднообразие. Сега някои ще кажат: как може да бъде това? Ще ви представя това нещо нагледно. Имам едно хубаво, красиво шише. То е еднообразно, нали? Но после го взема, удрям го в земята и то се строшава на хиляди парченца. Сега вече имате разнообразие. Да, но за какво може да служи всяко от тия парченца? Всеки може да си вземе по една малка частица от това шишенце и да я държи като нещо свещено, като някаква светиня. Какво ви ползват тия малки частици? Не е ли по-хубаво тия малки частици да са в цялото шише и всички заедно да си служим с него, като всеки вложи своето разнообразие в това видимо еднообразие? Туй разнообразие, за което вие говорите аз считам за разнообразието на тия малки частици от счупеното шише. И всеки казва: ти знаеш ли от какво шише съм аз? Казвам: да, от много голямо шише си. Сега трябва да дойде онзи велик, голям майстор, да събере тия малки частици и да ги тури в онази първоначална фурна и да живеят всички заедно в едно тяло.

Сам изтъпках жлеба,
НБ - София, 25.4.1926г.