Човек може да бъде велик, когато мислите му имат за тил Божествени принципи, а чувствата му се поддържат от Божествени мисли.

Като се говори за великите хора, ние дохождаме до техния произход и до пътя, по който са вървели. Ние се интересуваме от тях дотолкова, доколкото можем да следваме пътя им и да се ползваме от техните опитности. Важно е да се знае кой е бил първият тласък в човека да работи върху себе си и да стане велик. Първият тласък в човека за съзнателна работа се крие в мисълта. Мозъкът оформява човешката глава и определя границите, в които човек може да се движи. Като мислил дълго време, човек определил кръга на своята дейност в умствения свят. От този свят той слязъл в сърцето и образувал друг кръг – поле на дейността си в света на чувствата. Мислите представят формите на идеите, но форми без съдържание нищо не струват. За да ги осмисли, човек вложил в тях чувства, като съдържание на мислите. Следователно мозъкът е резултат на умствената дейност на великите хора. Белият дроб и сърцето са резултат на техните чувства. Между великите хора, както и между обикновените, се появило раздвояване: едните тръгнали наляво, другите – надясно. Първите били по-силни от вторите, поради което изместили сърцето наляво. В бъдеще, когато мислите и чувствата на човека се уравновесят по сила, сърцето ще бъде точно на средата, както е било първоначално, при създаването на първия човек. Най-после, великите хора постепенно слизали надолу, докато един ден стъпили на земята и създали стомаха – третият кръг на своята дейност, проявена на физическия свят. Стомахът е полето, в което човек усилено работи, за да придобие блага, чрез които да подслажда живота си. Значи като говорим за великите хора, ние имаме предвид това, което те са създали чрез мисълта, чувствата и стремежа си към хранене, към задоволяване нуждите на вкуса. На великите хора, именно, се дължи създаването на мозъка, белия дроб, сърцето и стомаха. И тъй, първото нещо, което определя човека, е правата мисъл, която трябва да бъде строго определена, т.е. да отговаря на реалността. Реалността е тил на правата мисъл. Второто нещо, което се иска от човека, са правите чувства, които имат зад себе си поне една основна мисъл като тил. Преходните чувства нямат никакъв тил зад себе си. Тъй щото, човек може да бъде велик, когато мислите му имат за тил Божествени принципи, а чувствата му се поддържат от Божествени мисли. Първоначално, когато светът се е създавал, великите хора са взимали участие в създаването му. Те са били богове на небето. Като свършили работата си горе, те слезли на земята на по-низка служба – да я уредят. Щом завършат тази работа, те ще се качат на небето, като оставят на земята по няколко от своите представители. Като проследите живота на великите хора, виждате, че те са живели при големи ограничения, поради което не са могли да се проявят напълно. Те се проявили частично. Христос беше велик човек, но не можа да се прояви напълно, не му се даде възможност: биха Го, разпнаха Го и Го изпратиха на онзи свят. Христос носеше в себе си велико слово, светлина и мъдрост, знание и любов, но не можа напълно да се прояви. Днес постепенно се създават условия за проявяване на великите хора. Отсега нататък те ще слизат на земята, за да се проявят в своята пълнота и величие. И в сегашните времена слизат велики хора на земята, но малцина ги приемат с любов, още по-малцина ги познават. За да познаете кой човек е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание. Който не е готов да познае великите хора, той минава край тях, както край обикновените, без да придобие нещо. Много естествено. Как може слепият да се ползва от светлината на слънцето? Срещнат ли човек, който има любов в себе си, великите хора веднага се отварят, пущат малко от светлината си и отново се затварят. Не беше ли същото и с Христа? Колко души Го познаха и приеха учението Му?

Великите хора,
МОК - София, 11.9.1927г.