Много от страданията и безпокойствата на съвременните хора се дължат главно на бездействието.

От кога води началото си леността? – Още от времето на първия човек. Като останал без работа, той пожелал да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжите, не обича бездействието, не обича да се престъпват нейните закони. Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие. Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка. Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти. Дълго време чакал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в съзнанието му. В резултат на това, животът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си. Той не разбрал, че причината за помрачаването на съзнанието му е в самия него. Натрупването на човешкото съзнание с прах го довело най-после до крайно затлъстяване на организма, при което той огрубял, обезобразил се – изгубил своята красота. Той се чудил на положението, в което изпаднал, и си казвал: Какво стана с мене, че се измених толкова? Има нещо безсмислено в живота. Ден след ден той се отпущал, докато се оформил като ленив човек и се поддал на бездействието. Много от страданията и безпокойствата на съвременните хора се дължат главно на бездействието. Човек може да прояви леността във всяко отношение: в ученето, в придобиване на добродетели, в работата си и т. н. Леността се прояви и в Соломона, като качество на човешкото естество. След като Соломон придоби големи знания и голяма мъдрост, леността тури крачето си и в неговия ум, и най-после той каза: „Суета на суетите, всичко е суета. Многото знание е тежест на духа“. След тази философия Соломон се предаде на ядене и пиене в живота си. Той потърси причината на леността в себе си, но не можа да я намери.

Дейность и почивка / Лѣность и прилежание,
МОК - София, 24.8.1928г.