Който реши да се качи на гърба на една философия, на едно верую, или на едно учение, трябва да има доверие в тях, да знае, че почиват на здрава основа.

Не е въпрос, в какво вярва човек, но какво може да направи със своята вяра. Не е въпрос, дали акробатът владее изкуството си, но може ли да запази равновесие в момента, когато се качва на въжето. При това, той трябва да бъде смел, да не губи присъствие на духа си. Един крайно смел и решителен човек преминал Ниагарския водопад върху дебело добре обтегнато въже. Отдолу водите бучали, шум и врява се вдигала, а той вървял отгоре спокойно, с пълно самообладание. Най-малкото колебание, и той би отишъл там, дето никой не може да му помогне. Той направил опита три пъти: първия път минал по въжето, с върлина в ръка; втория път – без върлина, а третия път с един човек на гърба си. Голямо равновесие, голямо самообладание и смелост се иска за този опит. Кой от двамата е бил по-смел: който носел на гърба си човека, или когото носили? Питам: Какво ще кажете за поета, за учения, за философа, за проповедника, за учителя, за съдията, ако не могат да турят на гърба си един човек и с него да минат по въже Ниагарския водопад? Какво ще кажете за човека, ако той не може да пренесе на гърба си своя ближен през големите мъчнотии и изпитания? Това е наука, това е изкуство. Който може да мине по въже над своите мъчнотии, без да го засегнат, той е истински герой и заслужава голяма награда. Първият човек, който се решил да мине Ниагарския водопад по въже, е бил крайно беден. След сполучливия опит той получил голямо възнаграждение – премия от сто хиляди долари и станал богат. Това е първият подарък, който получил за своята смелост. Днес много въжета са опнати в разумния свят, за да минават по тях всички философи, учени, проповедници, съдии, поети и т. н. Всеки трябва да мине първо сам, а после с човек на гърба си. Минат ли благополучно, тяхното верую, тяхната философия или тяхното учение ще се приеме постепенно от всички хора. Те първи трябва да дадат пример, че на тяхната философия и на тяхното верую може да се разчита при всички противоречия в живота. Хората могат да минат по тях като по въже, обтегнато над всички мъчнотии и противоречия, без да паднат в пропастта. Който реши да се качи на гърба на една философия, на едно верую, или на едно учение, трябва да има доверие в тях, да знае, че почиват на здрава основа. Колко души днес биха се качили на гърба на онзи, който минава по въже Ниагарския водопад? Ако е с пари, ще се намерят кандидати. Като чуят, че се дава премия от сто хиляди лева, те ще кажат: Или ще умрем, или ще преминем благополучно. Ако минем благополучно, поне ще получим сто хиляди долара. Но все пак този опит се основава на доверие в онзи, който ще те носи на гърба си.

За храна,
НБ - София, 22.6.1930г.