Ще кажете, че водата, въздухът и светлината не са живи същества. Тяхното съзнание е колективно, управлява се от възвишени духове.

Какво представя новото учение? То е наука за реализиране на добродетелите между всички хора, животни, растения, даже и между водата, въздуха, светлината. Ще кажете, че водата, въздухът и светлината не са живи същества. Тяхното съзнание е колективно, управлява се от възвишени духове. Ето защо, не е позволено да се цапат изворите. Седнете ли до някой извор да пиете вода, първо ще си измиете ръцете далеч от него и след това ще гребнете с ръцете си. Ако искате да измиете краката си, пак ще отидете далеч, ще искате позволение от извора и тогава ще пристъпите към миенето. Ще кажете, че водата е несъзнателно същество. Не е така, тя е книга, написана от някое разумно същество. Ако не можете да четете тази книга, нямате право да разхвърляте листата й. Какво би било вашето положение, ако напишете една книга и дойдат деца да я цапат, да разхвърлят листата й? Свещено нещо са водите, изворите в природата. Ако човек не се отнася добре с изворите, как ще разреши мъчните задачи в живота си? Ще каже някой, че е пил от водата на този или на онзи извор, познава я. Водата, която някога е пил, днес не е същата. Тя всеки ден се мени. Нито вашето вчерашно верую прилича на днешното. Всеки ден се влива нещо ново в живота. Това се отнася и до мислите, до чувствата, до постъпките на човека. Затова казваме, че всеки ден носи своето щастие. Който не разбира това, страда, мъчи се, че изгубил вчерашното си щастие. Обичал го някой, но умрял, и той скърби за изгубената любов. Любовта не се губи. На мястото на умрелия ще дойде друг, който ще те обича. Любовта на умрелия се оповестява с раждането на човек, някъде се е родило дете – момче или момиче. Който не разбира нещата така, гледа с пренебрежение на всичко и казва: Дете се е родило. Той не знае, че раждането на едно дете е велик момент – отваря се нов извор в света, от който може да се възприеме поне една велика идея. Всеки, който види едно малко дете, пожелава да го целуне. Това желание означава нещо, но хората са изгубили смисъла на целувката. Детето гледа, как го целуват, но мълчи като философ. То си казва: Вие ме целувате и мислите, че нищо не зная, но много неща нося в себе си.

За храна,
НБ - София, 22.6.1930г.