Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото. Дето човешкото работи, там краят е всякога лош.

Каква е разликата между човешкото и Божественото? Човешкото всякога се намира пред невъзможности. Когато човек заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса. Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може да издържи. В момента, когато очакват края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална. Тук действа Божественото. Дето човешкото свършва, там Божественото започва да се проявява. Дето Божественото свършва, там човешкото се проявява. Престане ли да уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото. Дето човешкото работи, там краят е всякога лош. При човешкото началото е добро, краят е лош. При Божественото е точно обратното: началото е лошо, краят е добър. Божественото туря тежка раница на гърба на човека. Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му. Той не подозира, че раницата му е пълна със сняг. В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва да грее силно и снегът в раницата му се стопява. Какво е станало, че товарът му изведнъж олеква и той не знае. Който обезсърчава човека, той го и насърчава. Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи. Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае. Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път. Но какво става? От невиделица му иде помощ. Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование. Уповава ли на Бога, той ще получи помощ и в най-тежките и безизходни положения. Искате ли работите ви да вървят добре, сложете Божественото за основа на живота си, а човешкото – за допълнение. Направите ли обратното, човешкото да сложите за основа, а Божественото за допълнение, работите ви не само, че няма да се оправят, но ще се объркат още повече.

Господар и слуга,
ООК, МОК - София, 10.7.1929г.