Опита ли се човек да задържи живота, мисълта и чувствата за себе си изключително, той се намира в дисонанса на живота.

Отивате някъде на гости, дето ви приемат любезно, с разположение. Обаче едва мръднете крак да си отидете, веднага чувате зад вас да се говори: „Защо дойде този човек, да ми отнеме толкова време? Съжалявам за изгубеното време. Дано втори път не ми дойде." Искрен прием ли е този? Вие не можете да му кажете истината в очите, да знае, че сте заети, да не отнема времето ви. Понеже не можете да кажете истината в очите му, вие я казвате зад гърба му. Това не е морал. Лошият човек е смел. Всякога може да каже истината в очите на човека. Значи, когато казва истината, човек става лош. Когато обикаля истината, той е добър. Като отидете някъде на гости и ви почерпят с кафе и сладко, вие сте доволни, казвате, че тия хора са добри. Почерпването още не е израз на доброта. Това представя външно отношение, което може да има съдържание, а може да бъде и без съдържание. Това още не представя истинско гостуване. Да отидеш някъде на гости, това значи да стане правилна обмяна. Да отиде човек на църква, това значи между свещеника и него да е станала правилна обмяна. Да отиде ученикът на училище, и това означава правилна обмяна между учителите и него. Стане ли тази обмяна правилно, през целия си живот човек остава ученик. Дето не става правилна обмяна, там няма живот, няма движение, няма мисъл, няма никакви чувства. Опита ли се човек да задържи живота, мисълта и чувствата за себе си изключително, той се намира в дисонанса на живота. Този дисонанс показва, че обмяната не е станала правилно, течението на силите е подпушено някъде.

Доброто значение,
ООК - София, 26.2.1930г.