Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват.

Някой казва: "Как се познават проявите на Божественото у човека?" Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват. Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина". Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети. Той казва: "Дойде ми друга нова идея". Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората. След това Той продължава работата си във вселената. Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички. Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере. Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна.

Първите стъпки,
МС - София, 7.7.1929г.