Доброто в човека не е нищо друго, освен желанието на Бога да се прояви в него.

Под думата добро ние разбираме първичното добро в човека, т. е. израз на Божественото в него. Човекът е добър, когато може да даде израз на Божественото в себе си. С други думи казано: доброто в човека не е нищо друго, освен желанието на Бога да се прояви в него. Даде ли ход на това желание, човек е проявил доброто в себе си. Доброто изтича от човека, както водата от извора. Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство в човека, които го заставят да се прояви, се дължат на Божественото, на онзи първичен импулс, който някога му е даден. Не се ли подаде на този импулс в себе си, и да пожелае да направи някакво добро, човек няма да знае как да го реализира. Той ще мисли как да го направи: по Божествен или по човешки начин. Колкото малко да е доброто, което сте решили да направите, не трябва да се спъвате. Малкото добро е малка дупчица, направена във вашето сърдце. Ден след ден тя ще се разширява, докато един ден от нея започне да тече изобилно. — Ама богат бил този човек, трябвало много да дава. — Колкото малко да дава и това е добро. Страшно е когато дупчицата се запуши. Като ученици, вие трябва да намерите първичните импулси в себе си и да им дадете ход да се проявят.

Два центъра,
ООК - София, 13.11.1929г.