Човек трябва да бъде материалист – в тесен смисъл на думата и идеалист – в широк смисъл.

Кое разбиране е буквално и кое – идейно? Когато предавам нещо буквално, това значи, че ви давам хиляда лева на ваше разположение; когато ви говоря идейно, само на думи ви давам сто хиляди лева. Ще кажете, че това е материалистично схващане. Материалистично схващане е, но ако ви дам сто хиляди лева, или ще ги върнете, или няма да ги върнете. Търговецът, който продава стоката си, е материалист. Той купува и продава. В идейното разбиране площта на човешката дейност е голяма, широка. Ти сееш в земята, но имаш вяра, че тя ще даде жито. Плодът, който се реализира от нивата, подразбира материалистичното схващане. В това схващане на нещата има известно ограничение. Докато е в поезията, човек има идейно разбиране за живота. Щом влезе в прозата, той има материалистично разбиране за живота. Нещастията в живота са в прозата, в материалния свят. В този свят ние дохождаме до резултатите на нещата, а в идейния – до възможностите за тяхното реализиране. Това са два процеса, които трябва да имаме пред вид. Следователно, едновременно човек трябва да бъде материалист – в тесен смисъл на думата и идеалист – в широк смисъл. Човек едновременно може да бъде и вярващ, и безверник. Например, когато отричам вашите грехове, аз съм безверник; когато вярвам, че правите грехове, че сте грешни хора, аз съм вярващ. Всъщност, по отношение на вашите грехове аз трябва да бъда безверник, а по отношение на вашите добродетели трябва да бъда вярващ. Когато някой казва, че е безверник по отношение на престъпленията в света, казвам: Ти си отличен човек! Каже ли, че вярва в доброто, той е вярващ. Приятно е да срещнеш такъв безверник и такъв вярващ.

За храна,
НБ - София, 22.6.1930г.