Ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си, ако не искате да живеете, вие не сте познали Христа.

Мнозина от вас имат механически разбирания за Христа. Някой разправя, че видял Христа, видял Бога и Го познал. Чудно нещо! Видял Христа, но не живее като Него. Познал Бога, а себе си не познал. Друг някой говори за добро, за свобода, а не прави добро, нито сам е свободен. Ще излезе някой патриот на трибуната да говори за народа, да плаче за неговите беди. Говори и плаче за народа, а не живее като него. Доста сте плакали. Народът не иска да плачат за него. Той иска да го разбират, да влизат в положението му. Когато крокодилът иска по-лесно да глътне жертвата си, той я облива със сълзи, да се намокри, та по-лесно да се хлъзга в устата. Обаче, крокодилските сълзи не повдигат човека. В природата плачът има такъв смисъл, какъвто дъждът – за растенията. Плачът е на място само тогава, когато искате да помогнете на някого. Щом плачете, за да изядете човека, сълзите не са на място. Ще кажете, може би, че вие познавате Христа, че следвате Неговия път. Ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си, ако не искате да живеете, вие не сте познали Христа. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." Това е живот вечен да познавам Бога. Първото начало на живота, да познавам любовта, която създава всички условия за растене и развиване. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, имате живот в себе си." Това значи: Ако думите ми живеят във вас, и вие живеете в мене, между мене и вас ще става правилна обмена, и аз ще ви се изявя.

Голямото благо,
НБ - София, 19.5.1929г.