Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен

За да разбере живота, човек трябва да бъде разумен, да проникне в неговата дълбочина, в неговия вътрешен смисъл. Докато се безпокои, как ще прекара живота си, човек има механическо разбиране за проявите му. При това положение той ще живее или като млад, или като стар. Младият мисли, колко повече да си поживее, да се повесели. Старият пък съжалява за младините си. Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини. Той живее с оглед на своето бъдеще. Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост. Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен. Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат. Те черпят сили един от друг. Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи. Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах. Какво ще получи младият от този гостилничар? Той ще влезе в гостилницата, ще разправя, че е гладен, уморен, три дена не е ял, но гостилничарят не може да му даде храна, не може да подкрепи силите му. Тия двама души представят двама грешници. Като се съберат на едно място, какво могат да направят? Те ще говорят за своите разочарования и неуспехи в живота. Обаче, ако младият и старият са използвали живота си разумно, те представят двама праведни хора. Единият от тях, младият е пътувал, ходил в странство да учи. Старият пък е гостилничар, който отворил гостилница за добри, праведни хора, които са работили, учили и помагали на ближните си. Когато младият, уморен и огладнял, влезе в тази гостилница, старият ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силите си. Те ще се разговарят помежду си, но не за неуспехи, а за успехите и за придобивките си. Следователно, пита ли някой, защо трябва да живее добре, нека си представи картината на пътник, който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с вкусно и доброкачествено ядене. Не живее ли добре, нека си представи картината на пътник, който едва се спасил от някаква житейска катастрофа и се отбива в гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира. — Защо? — И гостилничарят е претърпял катастрофа.

Паралелизъм в природата,
ООК - София, 20.11.1929г.