Младият трябва да върви правилно по своя път, да стане гениален човек.

„Не съм достоен да влезеш под стряхата ми, но кажи само реч, и момчето ми ще оздравее.” Езичникът се моли за момчето си, защото познава силата на Христа. Той знае, че Христос е в състояние не само да лекува, но и да въведе човека в нов живот, в живота на неговите младенчески години. Това разбираме под думата „момчето ми”. Младият трябва да се занимава с младенческия живот, а старият — със стария живот. Трябва ли младият да мисли само за игри и весело прекарване? Това не е младост. Трябва ли старият да мисли само за смъртта и постоянно да охка и плаче? Това не е старост. Младият трябва да върви правилно по своя път, да стане гениален човек.

Да влезеш,
НБ - София, 11.5.1930г.