Когато Христос говори за слушането, Той има пред вид онова духовно сцепление между мислите и чувствата на човека, между отделните му удове, посредством което той може да извърши известна работа.

„Моите овце слушат моя глас." За да разбере този стих, човек трябва да схване отношението, което съществува между овчаря и овцете, които той пасе. Питате: кое е заставило овчаря да пасе овцете? Ако проследите човешката история и отидете в далечното минало, ще разберете, защо човек е напуснал света и станал овчар. Да питате, защо човек е станал овчар, то е все едно да питате младия момък, защо е напуснал красивия живот и се е оженил, да се мъчи и да храни деца. Щом се е оженил, той е станал вече овчар. Жената е овца, а мъжът – овчар. Жените ще се обидят от това сравнение, но щом се обиждат, туй показва, че те не разбират дълбокия смисъл на тази идея. Каквото е отношението между овчаря и овцата, такова е отношението между мъжа и жената. Аз взимам овцата и овчаря в тяхното първоначално положение, а не каквито са днес. Когато запалите огън в огнището, между огъня и вас пак има известно отношение. Кой е по-силен в дадения случай: огънят, който гори, или човекът, който пали огъня? Кой е по силен: овцата или овчарят? Овчарят е по-силен. Но това, което в едно отношение е по-слабо, в друго отношение е по-силно. Следователно, в известни случаи огънят е по-силен от онзи, който го пали, и овцата – по-силна от овчаря. В известни случаи овчарят не може без овцата: той взима вълната, млякото й, за да поддържа живота си. Затова, именно, овчарят пази овцете. И онзи, който пали огъня, не може без него. Какво ще прави човек зимно време без огън? Който е опитал, какво нещо е огънят, особено зимно време, той знае, защо трябва да се кладе огън. „Моите овце слушат моя глас." За да могат овцете да слушат гласа на своя пастир, това показва, че между пастира и овцете съществува известно разумно отношение. Обаче, отношението, което днес съществува между овчаря и овцете, не е още истинското отношение, което трябва да съществува между хората. Следователно, за да има правилни отношения между овчаря и овцете, последните трябва да слушат гласа на своя господар и да го разбират. Сега ще дам едно малко разяснение. Представете си, че ви трябва едно дебело въже. Търсите тук-там по бакалите да купите едно дебело въже. Най-после отивате при един бакалин и намирате точно такова въже, каквото търсите. Всички питат, защо ви е това дебело въже. Вие отговаряте, че ви е нужно за спущане с него на една кофа в кладенеца. Какво заключение може да се извади от това? Всички ще кажат, че дебелото въже ви е нужно за вадене на вода от кладенеца. – Защо трябва да се копаят дълбоки кладенци? – Защото водата е дълбоко потънала в земята. Има места, в които кладенци не са нужни, но има места, дето непременно трябва да се копаят кладенци. Щом се изкопае един кладенец, в който се спуща кофа за вадене на вода, непременно трябва да се знае, какво е въжето. С тънко въже не може да се спуща кофа в кладенец, нито вода може да се вади. Следователно, когато Христос говори за слушането, Той има пред вид онова духовно сцепление между мислите и чувствата на човека, между отделните му удове, посредством което той може да извърши известна работа. За да съществува някакво отношение между овцата и овчаря, за да върви след него, това показва, че тя има известна задача. Когато ученикът върви след учителя си, това показва, че той има някаква цел, някаква задача. Каква е целта на ученика, който въври след учителя си? – Да научи нещо. Ако ученикът върви десетки години след учителя си и нищо не е научил, какъв е този учител? И ако някой вярващ с години изповядва едно верую и нищо не е научил, какво е било това верую? Ако ти вярваш, че в едно шише има някакво съдържание, без да си го опитвал и познал, какво си спечелил? Ако вярваш, че в касата на един богат човек има милиони левове, какво си спечелил? Ако вярваш, че слънцето е милиони пъти по-голямо от земята, какво се ползуваш? Ползата седи в това, човек да възприема слънчевата енергия, и тя да допринася нещо за неговото растене и развитие.

Моите овце слушат моя глас,
НБ - София, 11.8.1929г.