Парите трябва да се впрегнат на работа, да станат слуги на човека, а не господари.

„Позволено е човек да прави добро." Кога? – Всякога: и в миналото, и днес, и в бъдеще. Какво е било миналото на човека, това не трябва да го спъва. Миналото трябва да му служи за поука, вярата – за подкрепа в слабостта му, знанието и мъдростта – при работата му. Наистина, слабият се нуждае от вяра, работещият – от знание и мъдрост. Българинът често употребява поговорката: Днес с пари, утре на вяра. Това подразбира: днес със знание и мъдрост, утре с вярвания. Според мене, тази поговорка е на место. При започване на някаква работа, всеки трябва да си каже: Днес с пари. – Може и без пари. – Не, без пари не може. При сегашните условия на живота човек нищо не може да предприеме без пари: на трен не може да се качи без пари; в хотел не може да влезе без пари; хляб не може да вземе без пари. Дето отидете, навсякъде искат пари. Онези, които казват, че и без пари може, те първи се натъкват на противоречие с своите думи. Много американци поддържат възгледа, че и без пари може, а сами тръгват да търсят пари. Много калугери отричат парите, а сами ходят да събират пари за разни благотворителни цели. Един българин от Търново дошъл до убеждението, че трябва да служи на Бога, да живее чист живот, да не цапа ръцете си с пари. Той взел кадилница и тръгнал от село в село, от град в град да кади, да накара хората да вярват в Бога. Като обикалял България, хората му давали пари. Този човек е бил на крив път. Преди всичко, с кадене работа не става. Димът от неговата кадилница не може да обърне хората към Бога. Пък и парите не са най-страшното нещо в света. Парите трябва да се впрегнат на работа, да станат слуги на човека, а не господари.

Голямото благо,
НБ - София, 19.5.1929г.