Някой си купил нови обуща, които го стягат. Той пита приятелите си, харесват ли обущата му. Отвън обущата са хубави, но отвътре не са. Едно от качествата на обущата е да прилягат добре на краката. Стягат ли някъде, те не са добри. Обущата са добри тогава, когато при сто километров път, извървян с тях, не причиняват никакви пришки. Същата преценка се отнася и в правенето на добро. Истинско добро е това, което не причинява никакви пришки на ръцете и на краката на онзи, който го е направил. Каквито дрехи и обуща носи човек, те трябва да прилягат добре на тялото му, да не го ограничават. Каквото човек върши, делата му не трябва да го ограничават. Всяко ограничаване всяко нарушаване на свободата, показва, че нещата не стават правилно.