Като говорим за идейното, ние имаме предвид онези идеи, които човек възприема от висшите светове, а не онези, които хората създават. Например, идеите, които хората имат за живота, за природата се различават коренно от ония, които представят същината на живота и на природата. Последните човек ще научи, само след като се стълкнови с действителността. Например, някой казва, че хората са добри, без да ги е изпитал. Той мисли и за себе си, че е добър, без да се е познал. Добър е човек по естество, но не и по прояви. Като мисля, че хората са добри, човек предприема някаква работа, но после се разочарова. Той става търговец и започва да дава на кредит на всички, които нямат възможност да си платят. На едного дава, но той не мисли за плащане; на другиго дава, и той не мисли да плаща. В края на краищата този търговец фалира и казва, че всички хора са лоши. Всеки, който взима и не дава, той е добър само за себе си. Който взима и дава, той е добър и за себе си, и за своите ближни.