Ще прочета 119-ти Псалом, буква „К“, „Коф“. Сега, като чета този псалм, разбират ли го всички? Ако онзи, който е писал псалма, е между вас, ще го разбере ли? И той като вас ще слуша и ще си каже: „Какво ли е искал да изнесе псалмопевецът с този псалм?" Значи псалмопевецът е писал нещо, от което се ползват повече другите, отколкото той сам. И портокалът, и лимонът, и ябълката са изработили онова, което са искали и разбирали, но други се ползват от тяхната работа, а не те сами. Следователно, когато човек се стреми да направи нещо, както той разбира, в края на краищата други ще се ползват от неговата работа, а не той сам. Някой иска да постигне нещо велико, да стане богат, учен, силен. Той прави ред усилия, за да постигне това, което желае, но в края на краищата други се ползват от неговото постижение. Те изяждат постижението му, както ядат плода на някое дърво. Дървото само ли яде плодовете си? Тъй щото, искате ли да придобиете нещо, ползвайте се от това, което е неразбрано за вас, а разбрано за другите, ползвайте се от това, което е лошо за вас, а добро за другите. Съвременният човек си служи с две мерки в живота: едната мярка прилага към себе си, а другата към окръжаващите. Според първата мярка едни неща са добри, а според другата не са добри. С други думи казано: това, което е добро за даден човек, за друг не е добро. Или ако нещо е добро за човека, не е добро за животните. Запример за някой човек е добре да заколи една кокошка, да я очисти, да я опече и да седне около някой студен планински извор, да си хапне и пийне. Обаче за кокошката това не е добре.