В какво седи добрината на един човек? Имал правилен нос, веждите били хубави. Ние имаме една мярка вътрешна. Всеки народ има свои чувства, всяко общество има свои чувства. Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво. Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат. Така са правили в старо време. Като иде белият, те го изяждат. Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи. Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината. Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа? Нека властта да ме дири. Ти си грешник. Що ти влиза в работата да се занимаваш с мене?" Питам сега, вън от законите ли е един гражданин сега да го предаде на властта? Властта в коя и да е държава заставя гражданина. Че аз може да пиша един закон, да кажа - това ще правите, валидно ли е това? Щом сте в моята държава, валидно е, но щом излезете от кръга на моето влияние, има друг закон. Ако аз изляза от една държава, дето е по свобода, и вляза в друга, дето законите са малко драконовски, как ще се чувствам? Всичките хора сега са излезли от различни култури, от различни държави. Вие, хората, не идете от една и съща държава, не сте граждани на една и съща държава. Вие сте граждани от различни държави, или вие имате различни понятия за добро, за обхода, за морал. Имате морал, но не е под един и същ знаменател. Тогава, ако всички идехте от една и съща държава, нямаше защо да се проповядва, да се говори за морал на хората.