Хората в света се делят на духовни и светски. Светските са учените хора, които се произнасят за духовните: Ние не се интересуваме от идеите на духовните, които не могат да се реализират; какъв е онзи свят, за който ни говорят, не ни интересува. За нас е важен този живот, да си хапнем, да си пийнем, да се разговорим с хората, да се повеселим малко – в това седи смисълът на живота. А тъй, че съществували ангели, че съществували светии, напреднали души, това не ни интересува. Това са въображаеми неща.– Кои неща в света не са въображаеми? Питам: кое е онова, което привлича човешкото сърце? Човешкото сърце не се привлича от външната форма на нещата. Външната форма е само условие. Когато някой ви върже с въже и ви тегли, въжето ли е причина за това? – Не, зад въжето се крие силата, която ви тегли. Всеки може да види тази сила. Вие хващате въжето и се мъчите да се освободите. Ако вашата сила е по-голяма от тази, която е зад въжето, вие лесно ще се освободите. Въжето е една форма, но трябва да знаете, че всяка форма съдържа известна сила. Следователно, когато една форма омотае човека, той се намира под влиянието на силата, която се съдържа в дадената форма. На това основание се казва, че каквато форма си създаде човек, такъв ще бъде и животът му. Лошият живот на хората създава лоши форми; добрият живот създава добри форми. Всяка красива форма изменя състоянието на човека. Човек не може да бъде тъжен пред красивия изгрев; човек не може да бъде тъжен пред касата на богатия; човек не може да бъде тъжен пред вида на диамант, голям като лешник, като орех, или като кокошо яйце; човек не може да бъде тъжен пред красивите дрехи на своя ближен.