От каквато пръст да си, майсторът ще те вае, докато получиш желаната форма.

Казвате: „Синове Божии сме“. – Син Божи си, който получава тоягата по гърба си. Вие сте синове Божии, но всеки момент може да опитата Божията тояга на гърба си. И Учителят може да удари на ученика си една–две плесници. Това значи, че не си станал още Син Божи. Питаш: „Защо ме бият?“ – Чудна работа! Когато грънчарят удари едно гърне, какво означава това? Той го удря, искал да го счупи, защото не излязло, каквото очаквал от него. Докато гърнето е още меко, той го мачка, вае го на самото колело. Гърнето казва: „Аз съм направено от царска пръст“. – От каквато пръст да си, майсторът ще те вае, докато получиш желаната форма. Той казва: „Хубаво излезе това гърне“. И майсторът е доволен вече. Това е истинското разбиране, философията на живота.

Вътрешна свобода,
УС - София, 28.9.1930г.