В молитвата трябва да вземе участие и сърдцето, и умът, и душата, и духът. Като се моли така човек се тонира.

Някой се моли, сяда на колене, кръсти се и се чуди защо не получава отговор на молитвата си. Той се моли по стар начин и при това външно само. В молитвата трябва да вземе участие и сърдцето, и умът, и душата, и духът. Като се моли така човек се тонира. В този смисъл молитвата подразбира тониране. За да се моли човек трябва да има камертон, да нагласи четирите струни на цигулката си и да започне да свири, да взима чисти тонове, чисти акорди. Молитвата подразбира тониране, нагласяване, свързване с Бога. Молите ли се на Бога, ще говорите ясно, разбрано, чисто, искрено, без никакъв фалш. Ще говорите това, което мислите. Когато синът говори с баща си, а дъщерята — с майка си, те трябва така да говорят, че да ги задоволят. Като се моли на Бога, човек трябва да се подмладява. Не се ли подмладява всеки ден, човек не знае да се моли, няма религия в себе си. Казва ли човек, какво е бил едно време и какво е станал сега, той нито знае да се моли, нито има религия в себе си. — Едно време правехме големи усилия, едно време обичахме Бога. — Кой е виновен за вашето минало? От гледището на Божествения свят, каквото е било в миналото, това е и сега. Едно време имахте жена и деца, грижехте се за тях, но сега нямате жена и деца, те са заминали за онзи свят, и като няма кого да обичате и за кого да се грижите, вие губите своята набожност. Казвате тогава, че Бог ви е забравил. Не, това е криво разбиране. Всяко криво разбиране води към вкисване. За да се освободи от това вкисване, човек трябва да оправи първо отношенията си към Божествения свят.

Два центъра,
ООК - София, 13.11.1929г.