– „Какво да правим с греховете си?“ – Ще ги изправите. Там е силата на човека – да изправя грешките си с вяра. Така той ще придобие онази чиста детинска вяра. Вярата подмладява. Ще вярваш, за да се обновиш и подмладиш. Христос казва: „Ако вътрешно не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие“. – „Не може ли без вяра да се живее?“ – Може, но това значи да философстваш, т.е. да умираш, без да се развиваш. Философия има при неразбрания живот. Обаче разбраният живот представлява истинска философия за прилагане. При това разбиране няма нужда от много говорене. То е угощение. Като нахраниш добре хората, те не стават по-добри. Докато се хранят, те много говорят: каква била супата, печената кокошка, баницата – все за това говорят. После казват: „Да видим какво угощение ще ни дадат втори път“. Кокошката е вкусна, баницата – хубава, яйцата – пресни, но вие си оставате такива, каквито сте. Каквито сте били в началото, такива сте и в края. Според мене хубаво ядене е това, което може да роди в тебе добри мисли и желания да правиш добро. Такова ядене е на мястото си.
Там е силата на човека – да изправя грешките си с вяра.
Етикети:
Вяра,
Говорене,
Грях,
Деца,
Изправяне на погрешки,
Израстване,
Подмладяване,
Приложение,
Сила,
Смърт,
Философия,
Чистота