Радостта не е произведение на земята. Тя е последствие на възвишения живот, който работи за издигане на хората.

Когато се казва, че трябва да слушаме вътрешния си глас, ние подразбираме изучаването на законите от духовния и Божествения свят. Съвременните хора казват, че изучават само това, което виждат. Обаче, това, което те виждат, едва съставя микроскопическа част от цялата вселена. Те виждат ли цялата земя? Чудни са хората, като казват, че реални неща са само тия, които се виждат.– Не, реални неща са и тия, които се виждат, както и тия, които не се виждат. Що се отнася до ония неща, които се виждат, това показва, че хората са дошли до прямо съприкосновение с тях. Следователно, за да види цялата земя, човек трябва да разшири своя кръгозор, да разшири своето зрение, за да види земята с всичките й части, с всички гори, морета, хора, животни и растения по нея, да има представа за целия й външен и вътрешен състав, вид и форма. Първокласният адепт има свойството, да вижда всичко. Със своето зрение той може да обхване цялата земя, с всичките й части: Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия. Той може да вижда, какво правят хората из целия свят и какво говорят помежду си. Това, което днес е достъпно за адептите един ден ще бъде достъпно за малките деца. Те ще бъдат с такива дарби и способности, с каквито днес се раждат даровитите деца. Това, което един съвременен 25 годишен музикант свири, в далечното бъдеще ще го свирят малките деца. Това зависи от зрението, от полета на човешката мисъл. Следователно, когато говорим за духовния свят, ние подразбираме онези условия, при които човек може да се развива. Под думата духовен свят аз разбирам свят на радостта. Когато някой говори за ангелския свят, аз пак разбирам света на радостта, на благата в живота. Дето има блага, само там има растене. Човешкият свят, който е лишен от Божествени блага, е свят на скърби, на отрицания. Какво добро можете да видите между хората? Ако не нахраните три деня възлюбената, на която се радвате, тя ще започне да ви гледа накриво. Ако бащата и майката не гледат детето си, то ще започне да протестира, какъв баща и каква майка са, че тъй са го изоставили. И тъй, любовта и радостта в човешкия живот са временни. Например, докато майката и бащата хранят и отглеждат детето си, то ги обича. Щом престанат да го хранят, то веднага се отказва от тях. Следователно, когато се говори за невидимия свят, подразбират се всички блага, които поддържат живота. Който се ползува от услугите на хората, той е пак в духовния свят. Материалният свят е свят на скърби. Когато духовните радости и блага се проявяват в този свят, те го организират, както влагата, светлината и въздухът преработват почвата. Който се радва, той може и да търпи, но търпението още не е радост. И сърцето на човека може да мръдне, да трепне, но това още не е радост. Никой не може да отнеме истинската радост на човека. Има същества, които вървят изключително по пътя на радостта. Ангелът, например, никога не може да бъде тъжен. Той не знае, какво нещо е тъга. Когато радостта посети един дом, това показва, че някой ангел внася радостта в този дом. Да мислите, че човекът създава радостта, това е заблуждение. Никой човек в света не може да създаде радост на своя ближен. Радостта не е произведение на земята. Тя е последствие на възвишения живот, който работи за издигане на хората. Затова Христос казва на учениците си: „Сега сте скръбни, но когато ви се явя, вие ще се зарадвате. И радостта ви никой няма да отнеме." Апостол Павел казва: „Никой не може да отнеме радостта ми." Скръбта се дължи на падналите ангели. Ония ангели, които създават радост на хората, имат желание да се приближат към тях, да им слугуват.

Моите овце слушат моя глас,
НБ - София, 11.8.1929г.