Духът, душата, умът и сърцето са постоянни величини, които нито се увеличават, нито се намаляват.

Христос казва: „Работете не за храна, която се разваля, но за храна, която трае за живот вечен”. Привеждам този стих да мислите върху него. Не трябва само да мислите, но и да обичате, да любите. Хората са мислили, чувствали, работили, вярвали в Бога, обичали, добрини са правили, но, въпреки това, има нещо, което не им достига. Имало е велики философи, поети, учени в миналото, има ги и днес, но на всички липсва по нещо. Чувате някой да казва: Искам да разреша въпросите си само за един ден. Той не знае, че ако ги разреши само за един ден, разрешил ги е завинаги. Величините, с които животът работи, са постоянни. Следователно, нищо ново не можете да внесете във вашата душа, не можете да я направите нито по-голяма, нито по-малка. Същото се отнася и до човешкия дух, до човешкия ум, до човешкото сърце. Какво казват философите по този въпрос, това е друго нещо. Важно е, че духът, душата, умът и сърцето са постоянни величини, които нито се увеличават, нито се намаляват. Много естествено. Ако ви дадат един килограм вълна, колко прежда ще изкарате от нея? Пак един килограм. Каквото да правите с вълната, както и да я предете, повече от един килограм не можете да изкарате. Но ако изчезнат няколко килограма, веднага ще ви питат, къде са отишли. Друго нещо, обаче можете да направите с вълната – да я изпредете тънко или дебело. Колкото по-тънко я изпредете, толкова по-добре, толкова по голям майстор сте вие. Можете да изпредете вълната толкова тънко, че да стигнете с нея до слънцето. Ако някой има такава тънка мисъл, че с нея може да стигне до Господа, трябва ли хората да му доказват, съществува ли Бог, или не? Бог не се нуждае да доказват съществуването Му. Той има нужда от хора, които да тъкат тънко и дебело. Той не иска от хората нещо повече от това, което им е дал. Той иска от тях да предат, т. е. да мислят и да чувстват правилно. Човек трябва да обича. Ако някой се влюби в една овца, но след време я заколи и изяде, какъв смисъл има тази любов? Ако четеш една свещена книга и откъснеш онези листа, в които не ти харесва написаното, какво остава от тази книга? Така някой материалисти четат свещените книги. Като дойдат до места, дето е писано за Бога, те ги късат. Защо? – Не им харесват. Така постъпват и някои религиозни хора с материалистическите книги. Като четат такива книги, дойдат до някои места, които не им харесват те откъснат листата. Какво се постига с това? – Нищо не се постига. И на едните, и на другите е дадено по един килограм вълна, която трябва да изпредат. Разликата между едните и другите се заключава само в това, че едните предат тънко, а другите дебело. Има материалисти, които предат тънко, има религиозни, които предат дебело. И обратно: някои материалисти предат дебело, а някои религиозни предат тънко. От всички хора – свещеници, майки, бащи, учители, съдии, управници, моми и момци се изисква да предат тънко, жичката им да отива далеч и нависоко. Щом могат да предат тънко, те ще предат и дебело. Дебелата нишка по-лесно се преде от тънката. Който преде тънко, много плат изкарва и много печели. Когато желязото се изтегля на тънки жици, скъпо се продава. Изкуство е да знае човек тънко да преде.

За храна,
НБ - София, 22.6.1930г.