Да живее човек за цялото, не значи, че не трябва да живее за себе си.

Човек минава през няколко фази на живота, докато стане в положение да включва всичко в себе си. Първата фаза на човешкия живот е личният или материалистическият живот, когато той живее само за себе си. Втората фаза е общественият или духовният живот, когато човек живее за дома, за обществото, за народа си. Третата фаза на живота е общочовешкият или Божественият, когато човек живее за Цялото. Не е лошо да живее човек за себе си, но той трябва да преработи своята инертна материя. Това се постига само чрез възвишения живот, който се ръководи от Разумното Начало в света. Само разумността е в състояние да преобрази, раздвижи и преработи инертната материя. И тъй, личният живот има отношение към материята, общественият — към силите, общочовешкият — към Божествените мисли, които направляват целия живот. Всеки човек трябва да се стреми към общочовешкия живот, да оформи и развие ума и сърцето си, да даде простор на духа и на душата си. Този е правият път към самовъзпитание. Да живее човек за цялото, не значи, че не трябва да живее за себе си. Религиозните казват, че човек трябва да живее само за Бога. Това е ограничено разбиране на живота. Човек трябва да живее за Бога, за ближния си и за себе си. Отношенията на Бога към човека са както отношенията на бащата към сина. Какви трябва да бъдат нашите отношения към Бога? — Синовни. Нарушат ли се синовните отношения, и животът на човека се разрушава. Животът на хората не се развива добре, понеже отношенията им към Бога са както тия на слугата към господаря или на чиновника към началника. Това са механически отношения. Докато поддържа тези отношения, човек всякога ще се натъква на противоречия. Влезе ли в областта на общочовешкия живот, човек се свързва с цялото, в което влизат всички същества, от най-малките до най-големите. При това положение човек започва да гледа еднакво и на растенията, и на животните, и на хората. Видите ли едно дърво, растение или животно, бъдете готови и на него да направите едно добро, както и на човека. Затова казвам да не чупите клоните на дърветата, да не ги брулите. Българите имат обичай да режат лозата. Те казват, че лозата плаче като я режат. И лозата плаче, и другите растения плачат, когато хората се отнасят към тях жестоко. Сегашните хора са изопачили лозата, понеже искат да получават от нея повече плод, отколкото трябва.

Да влезеш,
НБ - София, 11.5.1930г.