Към старата си вяра, към придобитото знание ще прибавяте всеки ден по нещо ново. Този е пътят, който води към постижения.

При един американски милионер отиват няколко комисии от благотворителни дружества да искат пари в името на Господа. На едната комисия той дал 50 долари, на другата – сто и казал, че няма предвиден бюджет за тях. След време при него се явява една млада, красива мома да иска известна сума за същите благотворителни дружества. Като я видял, банкерът веднага станал от стола си, поканил я любезно да седне и веднага извадил сто хиляди долара. На излизане от стаята той й казал: Заповядайте и друг път, на ваше разположение съм. Ще кажете, че той се влюбил в нея. – Влюбил се, защото в лицето й видял истински проповедник, който могъл да отвори сърцето му. Преди нея дохождали много проповедници, но с ръждясали ключове, никой не могъл да отвори сърцето му. Красивата мома дошла при него с намазан ключ: врътнала един път и веднага отворила сърцето му. Той й благодарил и казал: Моля, заповядайте и друг път. На ваше разположение съм. Това значи, да те учи майстор. Ако съвременните хора не могат да отварят умовете и сърцата на ближните си, те са стари, от ония проповедници, които работят за 50 – 10 долара. Можете ли да отваряте умовете и сърцата на хората, вие сте влезли вече в новото учение. Вие сте още в началото но важно е, че сте влезли. Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си. Какъв смисъл има вярата, ако не се прилага? Ако си цигулар, постоянно ще свириш. Казват, за някой цигулар, че дошъл до върха на своето изкуство. И при това положение той трябва да свири. Човек всякога има какво да учи. Миналото трябва да служи за насърчение на новото. Към старата си вяра, към придобитото знание ще прибавяте всеки ден по нещо ново. Този е пътят, който води към постижения. Днес всеки човек търси новото. Ако отиде на училище, или в черква, дето от години, се преподава едно и също нещо, вие казвате: Тези неща ги знаем, нещо ново искаме. Новото трябва да се приложи. Хората са слушали много да им се проповядва, че трябва да се обичат, да говорят истината, да бъдат добри и т. н. Тези неща трябва да се остават настрана, отново да придобият своята святост.

За храна,
НБ - София, 22.6.1930г.