Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени.

Някой ще кажат: "Тези работи не ни интересуват, кажете ни по-добре някоя философия". Ако е въпрос за философии, светът е пълен с философии, с философски трактати, но те са залъгалки за човечеството. Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език. Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него. Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна. Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея. Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е. тя е вече опитана и проверена. Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече". Яснотата зависи от опита. Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти си я опитал. Първо си я разбрал и си направил първата стъпка към нея. След това тя ти става ясна, защото имаш опитност от нея. Питам: какво разбирате под думата "абсолютно"? Казва се "абсолютна любов". Това значи любов без дефекти. Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното". Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя. Така да обичам, че да съм готов всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш?" – Не съм дошъл още до там. Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени. Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени. И така е в действителност. Съвършеният човек не седи на едно и също място. Думата "абсолютно" означава бременност. "Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея. Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива. В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота? Докога човек ще расте и ще се развива?" – Не знаем. Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години. Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога. – Ами после? – Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме. – Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове? Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество. Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял. Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно. Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие. Само по този начин ние можем постоянно да чувстваме присъствието Му.

Първите стъпки,
МС - София, 7.7.1929г.