Кой каквото прави, трябва да подражава на Великото, което се е проявило в природата чрез множество красиви и съвършени форми.

Човек не може да се лекува, докато не намери причината на своето заболяване. Щом намери причината и я отстрани, болестта му ще изчезне. Всяко последствие се дължи на известна причина. Щом махнете причината, и последствието ще изчезне. И тъй, искате ли да знаете, защо страдате, защо сте нещастни, спрете се върху последствията, на които се натъквате в живота си. Между последствията и техните причини има известен паралелизъм. Всяка мисъл, всяко чувство, добри или лоши, имат своите последствия. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да поставя в хармония своите мисли, чувства и постъпки. Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото. Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично. Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено. Средни, посредствени положения не се търпят. Те съществуват, но природата ги разваля и заставя човека отново да започне. Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат? Той ги строшава, туря ги отново на огъня да се стопят и след това излива нови форми, по-съвършени от първите. Кой каквото прави, трябва да подражава на Великото, което се е проявило в природата чрез множество красиви и съвършени форми.

Паралелизъм в природата,
ООК - София, 20.11.1929г.